-=-КъНчО ПуТкОдЕрОв-=-

Глава първа

И тъй да почнем днес романа
героят вече е пред нас.
Без етикети и покани
представям ви го просто аз.

Това е Кънчо Путкодеров
балкански син, корав и як.
Едва ли друг ще се намери
такъв герой, такъв юнак.

Една ли вечер е издебнал
в легло вдовица млада той?
И колко путки е поебнал
те нямат чет, те нямат брой!

А падне ли му крехка путка
напада флангово и в тил
и може за една минутка
да я направи на пестил.

Разбира се тук трябва чуство,
понякога и лицемерен плач
Ебнята също е изкуство,
не всеки е добър ебач

Но той бе с отличен опит
гордееше се тайно с туй
че вред в Америка, Европа
прослави българския хуй.

Каква злочеста орисия
от малък кръгъл бе сирак
Години дълги в немотия
живя при чичо си чирак

А чичо му макар безчестен
търговец и лихвар богат
в ебнята майстор бе известен
на всички курви бе познат

Видя той скоро, че младежът
израстна повече на хуй
и каза му: За полa нежен
безчестна работа е туй!

Ти имаш бъдеще голямо
напразно време на губи
С такъв хуй други в село няма
върви след мене и еби!

С една вдовица той го свърза
наеба Кънчо още три
и неговата слава бързо
сърцата женски покори

За него питаха по-често
очакваха го всеки ден
и своя чичо той измести
като опасен конкурент

Накрай ядося се лихваря
от злоба свиваше юмрук
Намери повод да се скара:
- върви си, махай се оттук!

И тръгна той, без дом заскита
преброди градове, села
навред го чакаха жените
и всяка викаше - Ела!

Така прекара две години
изпече своя занаят
След туй за Франция замина
късмет да дири в тоя свят.

Глава втора

Във Франция не е така
макар да бе и здрав, и млад
и Кънчо се видя натясно
изпадна в нищета и глад.

Животът здраво го притисна,
години безработен бе.
От глад и хуят му увисна
не можеше и да ебе.

При граф известен и имотен
най-сетне стана градинар
и тръгна някак си живота
при новия му господар.

Не мина половин година
и графът тежко заболя
В един прекрасен ден погина
от болест нелечима, зла.

Самотна, младата графиня
скърбеше много, може би?
Но месец само не измина,
а путката вече я сърби.

Жовотът никой тук не може
в безплодна скръб да погребе,
умрелия не се тревожи,
на живия му се ебе.

И като всякоя вдовица -
помисли тя за хуй червен,
засука вежди и ресници
и сложи розов сутиен.

И ето в китната градина
закърши леко тя снага
Край Кънча бързешком премина
усмихна му се на шега.

Но с нашия шега не бива
и той прошепна с дрезгав глас:
- Какво ли ще е в тази слива
веднъж да го натъпча аз?

Графинята погледна мило
към българина млад и здрав
- Ах боже мой, какъв е жилав
дали ще има хуй корав?!

Разбра той погледа тревожен
на жадната за хуй жена:
- Мадам, простете ако може
да идем малко настрана.

Тя знак му даде мълчаливо
разголи нежната си гръд.
- Добре, но ако те не бива? -
ще наредя да те скопят.

След туй погледна към небето
към ясно синьото небе:
- Прости ми, боже, греховете,
но мен така ми се ебе!...

А тя бе чудна хубавица -
каква уста - алпийски мед!
Какви изящни, финни цици
с изболи топчици отпред.

Какво красиво, тънко тяло
с два пръста да го съблечеш
да го помилваш и погалиш
и сладко да ебеш, ебеш...

Но Кънчо нежности не знае
суров живот бе той живял
и путка нежна като тази
не бе тои никога ебал.

Под малка, сенчеста топола
полегнаха един до друг
и бели кълки тя разголи:
-Умирам, ох, сърби ме тук.

И цъфна като майска роза
путето крехко с къдрав мъх
А Кънчо в чудновата поза
поемаше дълбоко дъх.

Той бързо панталона смъкна
обтегна шия като ат
и като гаубица фръкна
големият му хуй, космат.

Графинята изтръпна цяла:
- Какъв хуй, като шпек салам!
Веднъж тя конски бе видяла,
но този май е по голям.

Стърчи той като мощен багер
с глава като на боздуган
мъдете му като дисаги
полюшват се насам-натам.

И скочи Кънчо Путкодеров
повдигна белите крака
Графинята се разтрепера
и хвана хуя му с ръка.

След туй погали го ревниво
на Кънча свят му се зави
налегна здраво като бивол
и като гладен вълк зави.

Той бързо сграбчи я през кръста
с похвата на добър ебач
путето и разтови с пръсти
напъна като стар орач.

Настръха младата графиня,
то сякаш свредел я проби,
а путето и като диня
по всички шевове пращи.

И шепне тя - ще ме погуби
путето ми съвсем раздра!...
От зор тревата взе да скубе
без малко и не се насра.

А Кънчо загорял и черен
забива хуя като щик
поема като кулски нерез
и клеца като къс мъник.

Но ето сладък миг настава
кръвта по жилите кипи
жената стиска го в забрава
и шепне: Ох, еби, еби!...

А той ебе като касапин
вкарал го е до мъде
и голите й цици хапе
готов е да ги изяде.

За втори път се е раздразнил
от луда страст трепери цял
и втори път се вече празни
нали отдавна не е ебал...

Най сетне край, ще го извади
такваз ебня не е шега
но хуят му, уви, не спада
стърчи навирен все така

Помъчи го - не мърда,
дали бе с кучешка глава?
Тя станала е толкоз твърда
и само клати се едва.

Графинята от страст голяма
простена скрито, но толкоз беше й добре,
че каза само - Полежи над мене
от хуй, да е ако ще се мре!

Лежали дълго, чак до пладне
докато Кънчо огладня
и хуят чак тогава спадна
завърши дългата ебня.

Прибра го младата графиня
направи го любовник свой
и Кънчо в нов живот премина
покойника замести той.

Глава трета

Измина зима снеговита
дойде април, цветя цъфтят
Веднъж графинята запита
"Готов ли си за дълъг път?"

Отдаван чакам да се стопли
да идем двама на курорт
И Кънчо бързо се приготви
извади си и нов паспорт.

След два дни стигнаха в Женева
какви прекрасни планини
В един дворец до замък древен
прекара той блажени дни.

Дойдоха млади курортистки
от цял свят тука на курорт
Той почна с тях да се натиска
с коя му падне без подбор.

Край езерото на разходка
по пладне ги ебе дори
А вечер, качва ги на лодка
на ден поебава по две-три.

Поглеждат като диви котки
следят го с поглед жаден те
и някаква минорна нотка
в очите женски се чете.

Но той към погледи ревниви
не храни нито капка жал,
едничко сал му беше криво,
че бог един хуй му е дал.

Поне да бяха десетина,
о не, съгласен е и с два.
А тоз след няколко години
ще клюмне траурно с глава.

Един единствен хуй за всички,
за жени и за момички
ще може ли на толкоз пички
с достойнство той да устои?

Но славата навред го дебне
той като приказен юнак
Веднъж, която бе поебнал
тя утре търси Кънча пак.

В Париж, Женева и Лозана
навред заброди тоя слух
"Ебач, дошъл е от Балкана
ебе, та вдига прах и пух"

Парижки млади уруспии
изпращаха му мил привет:
- Елате, чакаме ви ние
обичаме такъв атлет.

От Лондон дружество почтено
на висши дами и жени
писмо написа вдъхновено
"Към нас по- скоро намини"

И екна гръмката му слава
Навред по западния свят
Една ли вече се надява
за Кънчовия хуй космат.

Достигна до слуха на Чърчил
а той нали е педераст
в любовна мъка се загърчи
гъзът му пламна в дива страст

И той изпрати телеграма
- Очаквам те в двореца мой
приятно е да бъдем двама,
ще те посрещна като свой

Получи бързата покана
потегли Кънчо през море,
графинята сама остана
от мъка щеше да умре.

Тя молеше го насълзено
и Кънчо май му домиля
- Разбирам, зле ти е без мене,
но Чърчил пише ми - "Ела"

Той готви планове военни
навярно вика за съвет...
Графинята от скръб застена
проклет да бъде той, проклет.

А парахода щом отплува
нададе тя сподавен глас:
-Ах, боже мой, дали ме чуваш:
без хуй какво ще правя аз?

Върни се Кънчо, че без тебе
душица богу ще предам,
че нийде няма твойта ебан
ни твоя хуй, ръбат голям

- Спомни тополата, полето
спомни си меката трева
и как заклещихме в путето
на хуя твърдата глава.

Спомни си крехката ми пичка
не ме оставяй ти сега
на крехкото легло самичка,
ще те очаквам у дома.

Но Кънчо я не чува вече,
а там под слънчевия свод
вълните носят надалече
отплувалия параход.

Тогава тя разголи цици
и викна с истеричен глас:
- Върви по всички материци
до гроб ще те преследвам аз.

СЛЕДВА ....